Eneris Mortensen - 23 y.o - seeker

- Ще е за малко. - не смееше да вдигне поглед към баща си. Не ѝ вярваше. Рис щеше да остане малкото му момиченце завинаги. А това значеше никакво излизане от вкъщи без охрана -Обещавам. Нищо няма да ми се случи.
- Казах нещо. - плътният му глас се извиси над нейния заповеднически, а буреносният му поглед се отправи право към светлите ѝ очи.
- Но...
- Знаеш ли колко врагове има един бъдещ престолонаследник? - вниманието му бе изцяло насочено към нея и топка от нервност сви стомаха ѝ. За момент съжали, че въобще бе решила да пита за каквото и да е позволение. Можеше просто да се изниже през прозореца довечера и да чуе абсолютно същата реч и същия гневен тон на сутринта. Поне щеше да знае, че има за какво да ѝ четат лекция.
- Не, не знаш. А знаеш ли какви хора има? Какво биха направили с момиче като теб? - изправи се от мястото си захвърляйки вестника, който се бе заел да чете преди дъщеря му да го прекъсне. - Ще седиш тук с братята си и няма да мърдаш до второ нареждане. Наказана си.
- Моля! За това, че само попит...
- Шт! Не искам възражения. Мисля, че бях ясен! - кресна и просторната зала се изпълни с гласът му. Енерис потрепна на мястото си. Тишината се настани между двамата. Този разговор повече нямаше да се води.

- Къде е баща ми попитах! - настоя младото момиче докато едрият ѝ охранител вървеше до нея. Нарочно ли я игнорираше? Нарочно ли не ѝ даваше никаква информация! - Отговори ми, по дяволите! - беше нелепо. Светът беше в руини.
- Ще дойде при вас. Нещата са опасни в Дания..
- Проклетата Дания я няма! Няма Дания! Няма престол! На света на му пука за тъпата ви политика! Не мога да повярвам, че още рецитираш тези глупости! - ядосано кресна и отскочи настрана - Той вече е никой. Аз вече съм никоя. Всичко свърши. Светът свърши. - засмя се раздразнено и замлъкна за секунди гледайки мъжът с презрение. Охраната ѝ не беше виновен. Просто изпълняваше заповеди защото беше свикнал така. Вероятно дори още не бе осъзнал, че не е нужно да го прави.
- Ако се появи му кажи, че работя за Старейшините. - взъздъхна в опит да се успоки, а след това му обърна гръб и тръгна да се прибира.

Одобрена!
Добре дошла в Новия свят.