The differences in that world... but a little flirt it's not harmful.

by **Carter Rogers** Съб Юли 20, 2019 5:07 pm

Carter Rogers

27 years old

The REBEL

Power: Shield

FC: Aaron Tveit

В този свят бих казал, че е задължително да попаднем в ситуация, в която не се изисква много напрежение. Бих казал, че такава ситуация БЕЗ напрежение почти вече не съществува, но аз мисля, че е редно да се стараем да го избегваме. Уви, в повечето случаи не се получава, защото се занимаваме с идиоти, но трябва да се постараем. За нас. За живота. За продължението...

И като заговорихме за продължение - предполагам, щом четете това, сте наясно какви ударни ситуации ни се случиха в близките няколко месеца. Да, нямаме избор, трябва да се върви напред. Трябва да се действа, сега... за да може утре да е по-спокойно. Въпреки че дори и тогава не се знае дали ще е добре, защото, може да сме наследили сили, които да ни помагат или вредят, но едва ли някой би могъл да предскаже какво ще се случи след минута. Кой знае... може и да се случи.

Картър Роджърс,

на вашите услуги, дами...

Няма да ви лъжа, аз също съм толкова стресиран, колкото вас - може би, заради това в главата ми е само секс. Едни ги удря право в мозъка и полудяват, други ги удря в тялото и се парализират от страх, трети... като мен... (и може би единствен по рода си), съм ударен право в оная ми работа. Не е смешно въобще... никак не ми е лесно, когато жените са загубили онова животинското в тях и вече не желаят да правят нищо. Може и да се намери такава, някой ден... надявам се.

Преди да се случи всичко това, се радвах на толкова охолен живот, че си нямате и на идея. Не крия от никой, че съм разглезен мъж с доста сексапил в себе си (че и съм доста скромен, хах) и почти всяко едно изречение го обръщам на флирт. Понякога не е подходящия момент, но може би по тоя начин се чувствам възможно най-неуязвим, което, честно да си призная, мисля че е доста нелепо. Е, не съм виновен... просто, както вече обясних, съм ударен в едно от най-уязвимите неща.

Често обичам да ходя с костюми, макар че почти винаги стават на дрипи след мисии, но, това не ме спира по никакъв начин. Да, не ме бива много за помощ, тъй като силата ми, бих казал, че е пасивна, но все някакси се опитвам да помагам. Затова и започнах уроци по ръкопашен бой, а и мисля да започна да използвам оръжия.

Винаги гледам да мисля позитивно. Светът отдавна не е такъв, какъвто беше, а да съм постоянно негативен - не е моя черта. Нали светът е такъв, защо аз трябва да бъда също? Не знам дали трябва да бъда благодарен на Божествата, че останах жив или щеше да е доста по-удачно да бях пукнал. Дали трябваше да приема този втори шанс като дар, или по-скоро като проклятие? Това се надявах да науча съвсем скоро.

За силата си разбрах съвсем невинно в един двубой с едно момче от бункера, когато, използвайки силата си към мен, успях да отключа моята, а именно - да създам щит, с който да се предпазя. Как успях да го направя, не знаех, но в последствие започнах да я тренирам и ставах все по-добър и по-добър. Но ударът беше доста силен, когато той замахна към един тежък, железен прът (имаше телекинеза) и активирайки силата си, успях да спра пръта, но неговия остатък от гравитацията се удари право в мен, минавайки през защитното поле и се строполих на земята. Като цяло не беше лошо, но ми се искаше тоя прът да бях го хвърлил отново към него.

Нямам никакво търпение за флирт и битки. Надявам се скоро да бъда пратен отново на мисия.

by **Game Master** Съб Юли 20, 2019 5:19 pm

Одобрен. Добре дошъл в Новия свят.

The differences in that world... but a little flirt it's not harmful.

The differences in that world... but a little flirt it's not harmful.

Re: The differences in that world... but a little flirt it's not harmful.